Фатална реалност
Прокрадната ехидност в усмивката на една илюзия,
ек от смях на две разсече,
с полет сред облаци от жар и плам,
гълъб чете между редовете изписани в мъглявините,
с жезъла на любовта, повит в скрина на сърцето,
безпризорна някога в нечия душа,
светлина, диреща опора и снага,
със сетни сили въздигна се,
съзвездие гравира върху космическата пустота.
Паднали листа предали душата си на студената земя,
повиват с прегръдка знойна,
поканени да посетят светът на Муладхара,
шумът на водопада ромолящ, унася в сладка дрямка,
тела заспиват, вплетени под астралната дъга,
а тя изваяна в арката на вечен полет на колибри,
втъка в косите им златни фибри,
и погълнати от огледалото на паралелен свят,
души опиянени, колабират в лоното на безмерна синева.
Гласът, потопен в плеяда звезден прах,
понесе се във вихъра на ескалиращи в оргазъм ноти,
фотонен лъч разлят в сакрална делва - освети мечти,
ехота от вибрацията на резониращи очи,
трептящи блясъци разпръскват топлина
и с нея новородена от ръката на всемира,
избуяла насред вселенската градина,
гардения с цвят на целувка под дъжда,
в своя първи дъх,
пробуди да проплаче - дълбока, нежна страст.
Обич, лишена от маската човешки облик,
заброди сред живи земни твари,
земетръс разнесе се върху гръдта необозрима земна плът,
преливащи в божествено грехопадение,
тела, изповядващи пред олтара на своето единение,
онази немислима за границите на ума,
ЛЮБОВ ,жигосана завинаги в душите,
прокуди два отшелника да дирят своя свят,
и пречистени в духа на висшата сакралност,
изборът им изкова магична - фаталната реалност.
Инти
30. 06.2007г.
ек от смях на две разсече,
с полет сред облаци от жар и плам,
гълъб чете между редовете изписани в мъглявините,
с жезъла на любовта, повит в скрина на сърцето,
безпризорна някога в нечия душа,
светлина, диреща опора и снага,
със сетни сили въздигна се,
съзвездие гравира върху космическата пустота.
Паднали листа предали душата си на студената земя,
повиват с прегръдка знойна,
поканени да посетят светът на Муладхара,
шумът на водопада ромолящ, унася в сладка дрямка,
тела заспиват, вплетени под астралната дъга,
а тя изваяна в арката на вечен полет на колибри,
втъка в косите им златни фибри,
и погълнати от огледалото на паралелен свят,
души опиянени, колабират в лоното на безмерна синева.
Гласът, потопен в плеяда звезден прах,
понесе се във вихъра на ескалиращи в оргазъм ноти,
фотонен лъч разлят в сакрална делва - освети мечти,
ехота от вибрацията на резониращи очи,
трептящи блясъци разпръскват топлина
и с нея новородена от ръката на всемира,
избуяла насред вселенската градина,
гардения с цвят на целувка под дъжда,
в своя първи дъх,
пробуди да проплаче - дълбока, нежна страст.
Обич, лишена от маската човешки облик,
заброди сред живи земни твари,
земетръс разнесе се върху гръдта необозрима земна плът,
преливащи в божествено грехопадение,
тела, изповядващи пред олтара на своето единение,
онази немислима за границите на ума,
ЛЮБОВ ,жигосана завинаги в душите,
прокуди два отшелника да дирят своя свят,
и пречистени в духа на висшата сакралност,
изборът им изкова магична - фаталната реалност.
Инти
30. 06.2007г.
© Аматерасу All rights reserved.
Последната строфа за мен е най-успешна и въздействаща като дълбочина,обективност и неразрушима сама по себе си жива цялост.
