Фауст
Не съм намерил - Истина,
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето,
погрешно - съм разказал,
там, пътя към - Очите си,
та хванал го е - Стражът,
пък - силно отмъстителен,
той, вярвам, че е - Даже,
написал ми... Почтително:
Нещастник? На первазът!
А всъщност и Прозорецът,
виж, беше тъй - Измамен,
политах нощем с птиците,
но с крайна спирка в Ада?
За този трън - в петата ли?
Ахил - го, май... забравил,
навярно с цел спестяване,
от някой миг - Тщеславен,
що чувал съм - полагал се,
на принц, дори на Просяк,
но с друга Нескончаемост,
най - клети ми... Глупако!
А може би - съм мнителен,
знай, все съзирам - Дявол,
в стотиците... Блюстители,
що с клетви - ме ухажват?
И кимаш - с въпросителност,
разказвам ти... в незрялост?
Актьор съм - скъпи Зрителю,
представил днес, тук Фауст...
© Ангел Колев All rights reserved.
