May 6, 2020, 5:38 PM

Феерия на фаталистични фрески 

  Poetry » Other
511 0 0

Пропиляни са звуците,

ако не изтичат от теб

и песните тъмни са,

ако не са произлезли

от свещеното ти енергийно

обиталище.

Ето я завесата,

която разсича пътя ти -

пирамидата е тясна за очите ти,

скритите.

Тяло и хляб в едно си побрал,

мислите ти светят.

Обич и трипръста магия

зейват в неравноделни

стенания.

Не ни трябва нищо друго,

освен знание, вяра, любов.

От върха на хълмовете

се нижат рояци безсмъртни

слънца.

Чакам те.

Да ти ги подаря.

 

Призрачен шепот долавям

пропълзял през странните шупли

на разделящите ни бездни.

Усещам всеки слънчев лъч

понесъл върху крехкостта си

пеперудите на твоите усмивки.

Прегръщам те в капките зора,

които се стичат в очите ми,

обгърнати от авлигова мистика.

Може би магията съществува,

може би дори е в сричките на името ти

и може би всеки сърдечен такт

е посоката, сочеща един слят свят,

където любовта спира да е илюзия

и значение имат само пръстите ни...

Чакай ме.

Ние сме несбъдната феерия...

© Marielli De Sing All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??