6.05.2020 г., 17:38

Феерия на фаталистични фрески

844 0 0

Пропиляни са звуците,

ако не изтичат от теб

и песните тъмни са,

ако не са произлезли

от свещеното ти енергийно

обиталище.

Ето я завесата,

която разсича пътя ти -

пирамидата е тясна за очите ти,

скритите.

Тяло и хляб в едно си побрал,

мислите ти светят.

Обич и трипръста магия

зейват в неравноделни

стенания.

Не ни трябва нищо друго,

освен знание, вяра, любов.

От върха на хълмовете

се нижат рояци безсмъртни

слънца.

Чакам те.

Да ти ги подаря.

 

Призрачен шепот долавям

пропълзял през странните шупли

на разделящите ни бездни.

Усещам всеки слънчев лъч

понесъл върху крехкостта си

пеперудите на твоите усмивки.

Прегръщам те в капките зора,

които се стичат в очите ми,

обгърнати от авлигова мистика.

Може би магията съществува,

може би дори е в сричките на името ти

и може би всеки сърдечен такт

е посоката, сочеща един слят свят,

където любовта спира да е илюзия

и значение имат само пръстите ни...

Чакай ме.

Ние сме несбъдната феерия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...