Феникс
Сред пепелта роди се птица чудна,
с криле сребристобели тя помръдна,
разпери ги за полет нов
и литна, за да дири тя любов.
Към висините устреми се,
но на рогче на звездица нарани се.
От капчиците кръв сърцето се събуди
и болката й пепелта прокуди.
Летеше високо, високо
и слънцето извика я с ръка,
погали по крилото тая птица,
стопи в душата и снега.
- Да бъдеш на сърцето господар -
с усмивка слънцето и повели. -
Смъкни от него всеки лош товар,
води го по пътеки безсрашливи и смели
и нека то не спира да гори,
но да не позволява на човека да пълзи.
© Петя Стефанова All rights reserved.
