Феникс
Сред пепелта роди се птица чудна,
с криле сребристобели тя помръдна,
разпери ги за полет нов
и литна, за да дири тя любов.
Към висините устреми се,
но на рогче на звездица нарани се.
От капчиците кръв сърцето се събуди
и болката й пепелта прокуди.
Летеше високо, високо
и слънцето извика я с ръка,
погали по крилото тая птица,
стопи в душата и снега.
- Да бъдеш на сърцето господар -
с усмивка слънцето и повели. -
Смъкни от него всеки лош товар,
води го по пътеки безсрашливи и смели
и нека то не спира да гори,
но да не позволява на човека да пълзи.
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Под твоите изяшни пръсти...нищо нелепо не излиза, Пети. Не ме разсмя, усмихна ме, вълшебнице...
-
Ив,дано съм те разсмяла поне, с нелепата ми поезия...
-
Стихотворението ти, както и твоите удивителни разкази, разкриват твоя висок морален кодекс, Петинко! И ми е мило, че се спях точно тук. Барона
-
Божеее, отвратително е, сега като го чета! Писала съм го сигурно в 9 клас, ха-ха <a href="http://smiles.33b.ru/smile.122362.html" target="_blank"><img src="http://s15.rimg.info/84ffe66eb2f4bd5f91d677ed9f45ad6a.gif" border="0" /></a>
-
ей,това е доста поучително
-
БРАВО!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
