Феникс
Сред пепелта роди се птица чудна,
с криле сребристобели тя помръдна,
разпери ги за полет нов
и литна, за да дири тя любов.
Към висините устреми се,
но на рогче на звездица нарани се.
От капчиците кръв сърцето се събуди
и болката й пепелта прокуди.
Летеше високо, високо
и слънцето извика я с ръка,
погали по крилото тая птица,
стопи в душата и снега.
- Да бъдеш на сърцето господар -
с усмивка слънцето и повели. -
Смъкни от него всеки лош товар,
води го по пътеки безсрашливи и смели
и нека то не спира да гори,
но да не позволява на човека да пълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
