azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
5.08.2007 г., 8:43 ч.

Феникс 

  Поезия
779 0 6

Сред пепелта роди се птица чудна,
с криле сребристобели тя помръдна,
разпери ги за полет нов
и литна, за да дири тя любов.
Към висините устреми се,
но на рогче на звездица нарани се.
От капчиците кръв сърцето се събуди
и болката й пепелта прокуди.
Летеше високо, високо
и слънцето извика я с ръка,
погали по крилото тая птица,
стопи в душата и снега.
- Да бъдеш на сърцето господар -
с усмивка слънцето и повели. -
Смъкни от него всеки лош товар,
води го по пътеки безсрашливи и смели
и нека то не спира да гори,
 но да не позволява на човека да пълзи.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Под твоите изяшни пръсти...нищо нелепо не излиза, Пети. Не ме разсмя, усмихна ме, вълшебнице...
  • Ив,дано съм те разсмяла поне, с нелепата ми поезия...
  • Стихотворението ти, както и твоите удивителни разкази, разкриват твоя висок морален кодекс, Петинко! И ми е мило, че се спях точно тук. Барона
  • Божеее, отвратително е, сега като го чета! Писала съм го сигурно в 9 клас, ха-ха <a href="http://smiles.33b.ru/smile.122362.html" target="_blank"><img src="http://s15.rimg.info/84ffe66eb2f4bd5f91d677ed9f45ad6a.gif" border="0" /></a>
  • ей,това е доста поучително
  • БРАВО!!!
Предложения
: ??:??