azura_luna (Петя Стефанова)

Неда - 2 част 🇧🇬

Неда се роди глуха, както нарече баба Жела при идването й на бял свят. Малко преди да навърши осем години, Благуна и Данаил я заведоха в града. Разбраха, че в школото има чуващ преподавател и занятията с децата се водят на някакъв език с ръце. Коев бе завършил образованието си в далечната и непознат ...

azura_luna

Prose » Short stories

2021-08-11T07:29:59+03:00 1.3K 3 20

Усмихни се! 🇧🇬

azura_luna

Photography » Others

2021-07-14T22:55:41+03:00 1.4K 2 10

Пламък 🇧🇬

azura_luna

Photography » Others

2021-05-01T22:20:56+03:00 1.3K 3

Неда - 1 част 🇧🇬

Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...

azura_luna

Prose » Short stories

2021-04-25T21:58:52+03:00 1.5K 2 11

Така ще бъде! 🇧🇬

Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги кре ...

azura_luna

Prose » Short stories

2020-12-06T17:48:19+02:00 1.2K 16

Песента на Гьокче: Чичо Булут 🇧🇬

Чичо Булут натовари самарите на каруцата и потегли към пазара В петъчни дни,селото се оживяваше. Жителите му излагаха за продан произведени от тях плодове, мед, сладко от смокини или боровинки, зрял фасул, дървени хавани за подправки, мънистени гердани и гривни и др. Всеки от тях опитваше да надвика ...

azura_luna

Prose » Short stories

2020-07-02T00:30:48+03:00 1.5K 3 12

Песента на Гьокче 🇧🇬

Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото. Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си кафеникаво палто.
Често Гьокче износваше вехтит ...

azura_luna

Prose » Short stories

2020-06-28T08:01:17+03:00 1.6K 4 11

Аз бих познала очите ти във всяка точка на света

azura_luna

Photography » Portrait

2020-03-30T22:32:08+03:00 1.9K 9

Къща без цветя 🇧🇬

При игра на "Народна топка", един от третокласниците се подхлъзна. Загуби равновесие и падна върху стоящата в близост възпитателка. Докато се изправяше тридесет и шест годишната жена усети някакво хрущене в коляното на десния си крак, но не му обърна внимание. Огледа уплашеното момченце от всички ст ...

azura_luna

Prose » Short stories

2020-03-10T17:18:46+02:00 1.9K 5 21

Тъжното пиано 🇧🇬

Времето застудя. Увита в дебел плетен шал, Игнатия наблюдаваше гладните врабци, които любопитно подскачаха около нея. Замислена, броеше нападалите есенни листа в краката ѝ. Припомни си темпото, с което обичаше да свири. Есенно анданте.
От някъде се чу шум от едновременно говорещи хора. Няколко жени ...

azura_luna

Prose » Short stories

2019-11-21T16:10:43+02:00 2.1K 3 11

Къс небе 🇧🇬

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...

azura_luna

Prose » Short stories

2019-04-30T11:58:48+03:00 3.4K 16 55

Обувки за танци 🇧🇬

> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...

azura_luna

Prose » Short stories

2018-11-10T22:14:52+02:00 1.9K 5 24

Сляпата птица 🇧🇬

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

azura_luna

Prose » Others

2014-01-31T10:09:21+02:00 1.9K 5 21

Белият чадър на Босилко 🇧🇬

Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
Босилко наплиска лицето си със студ ...

azura_luna

Prose » Short stories

2013-07-07T00:44:46+03:00 2.1K 19

Иконите на баба Фота 🇧🇬

Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...

azura_luna

Prose » Short stories

2013-01-27T11:33:08+02:00 2K 11

Светът е голям колкото майчино око 🇧🇬

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-10-27T14:38:32+03:00 2.2K 22

Кръст за побиване 🇧🇬

Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата се кокореха дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.
Под босите му крака, дето бе вървяло, шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали кехлибарени зърна от светлина. Злато и мед. Вятърът понес ...

azura_luna

Prose » Others

2012-09-07T21:09:08+03:00 1.8K 27

Око на водно конче 🇧🇬

"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-08-04T19:53:50+03:00 2.5K 43

Момиче от захар 🇧🇬

Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-07-08T15:23:03+03:00 2.2K 1 27

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”) 🇧🇬

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-05-22T19:59:36+03:00 2.5K 31

Опушено небе 🇧🇬

Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-05-15T12:36:14+03:00 2K 31

Рапсодия в синьо 🇧🇬

По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-05-05T20:16:17+03:00 2.9K 26

Очите на Елиф 🇧🇬

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-04-01T11:41:35+03:00 5.4K 12 53

Ескизи на очакването 🇧🇬

Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-03-18T13:03:11+02:00 2.2K 1 35

Часовник с обратно броене 🇧🇬

Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-03-14T09:37:31+02:00 2.6K 28

Лястовици по Възкресение 🇧🇬

Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-29T10:42:08+02:00 1.9K 21

Отвъд чертата: Тръните на Бог 🇧🇬

Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-16T16:30:41+02:00 1.9K 32

Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬

Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-14T10:31:08+02:00 1.6K 16

Отвъд чертата: Завръщане 🇧🇬

С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-11T13:30:36+02:00 1.6K 13

Отвъд чертата: Пепелна свобода. Отсъствие. Задушаване 🇧🇬

Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска чет ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-10T18:26:36+02:00 1.5K 6

Отвъд чертата: Прегръдка. Прошка. Последни стъпки... 🇧🇬

Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-09T14:01:56+02:00 1.8K 13

Отвъд чертата: Изопнато безветрие 🇧🇬

„Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-07T23:28:47+02:00 1.5K 8

Отвъд чертата 🇧🇬

Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-05T15:38:28+02:00 1.8K 17

Обесено време 🇧🇬

Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...

azura_luna

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-01-24T18:03:00+02:00 2.1K 24

Фотографът и душата на хляба 🇧🇬

„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-12-28T15:48:22+02:00 2K 34

Вълк 🇧🇬

Слънцето сивееше, забодено като карфица между мръсните ризи на облаците. Студено и преобърнато, бърчеше чело. Заспиваше. Зъзнещо, полето се свиваше под снежните навявания. Шареха го дамги от гарванови нокти и зайчи лапи, сякаш го задържаха да не хукне през глава покрай тракащите със зъби дървета. От ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-12-02T13:36:09+02:00 2.4K 1 46

Кафе на разсъмване 🇧🇬

По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-11-08T13:23:17+02:00 2.1K 35

Оболи за Харон - 3 част 🇧🇬

От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-10-15T13:56:18+03:00 1.9K 44

Оболи за Харон - 2 част 🇧🇬

„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-10-08T19:04:56+03:00 1.8K 23

Оболи за Харон - 1 част 🇧🇬

Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-10-06T14:39:17+03:00 1.8K 21