Dec 28, 2011, 1:20 PM

Феникс

  Poetry » Love
611 0 1

"В рая бях и в ада с него аз горях..." 

Летях от щастие и лазех по земята...  Той бе моят въздух и вода, моят свят и светлината в мрака...  Умирах и възраждах се от пепелта, и пак все него търсех - отровата, даряваща живот...   И сто да имам - той ще бъде в моите мисли...  Обичам го и никой не ще го замени...  Кръвта във вените кой може да смени?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...