Aug 17, 2012, 10:11 AM

Феникс 

  Poetry » White poetry
1195 0 1

 

 

ФЕНИКС

 

От пепелта

да сътворя надежда.

Феникс да е моят зов.

Да събера отново

цялата си нежност

за една угаснала любов...

Бог да бях- не бих успяла.

Пусто е сърцето ми сега.

Птицата на щастието

е отлетяла,

възкръснала от пепелта.

© Желязка Дракалиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Човек трябва да мисли,когато пише нещо.Грозно и не етично отношение
    към другите. Не,че има защо
Random works
: ??:??