17.08.2012 г., 10:11 ч.

Феникс 

  Поезия » Бели стихове
1212 0 1

 

 

ФЕНИКС

 

От пепелта

да сътворя надежда.

Феникс да е моят зов.

Да събера отново

цялата си нежност

за една угаснала любов...

Бог да бях- не бих успяла.

Пусто е сърцето ми сега.

Птицата на щастието

е отлетяла,

възкръснала от пепелта.

© Желязка Дракалиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек трябва да мисли,когато пише нещо.Грозно и не етично отношение
    към другите. Не,че има защо
Предложения
: ??:??