17.08.2012 г., 10:11

Феникс

1.5K 0 1

 

 

ФЕНИКС

 

От пепелта

да сътворя надежда.

Феникс да е моят зов.

Да събера отново

цялата си нежност

за една угаснала любов...

Бог да бях- не бих успяла.

Пусто е сърцето ми сега.

Птицата на щастието

е отлетяла,

възкръснала от пепелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Желязка Дракалиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек трябва да мисли,когато пише нещо.Грозно и не етично отношение
    към другите. Не,че има защо

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...