Jul 27, 2011, 11:12 AM

Феникс

  Poetry » Other
969 0 0

И като феникс все ще се прераждам

след болките на всичките си дни.

Ще се науча как да устоявам

и как нещастието да ме закали.

 

Подобно феникса аз ще изгарям

в собствените радост и тъга,

а след това пречистена ще се изправям

и все по-чиста ще вървя.

 

След огъня душата от мозайка

скала ще става и ще устои

на идващите бури и проклятия…

Скалата няма нищо да сломи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...