Малък Сечко февруари
неподготвени ни свари.
Мислихме си ние вече -
пролетта не е далече.
Но ядоса ли се пак
Сечко, накривил калпак,
почва бузи да надува
силен вятър да нахлува.
Малък ли съм? - вика той.
Аз ще ви покажа кой
може със студа и хали
хубаво да ви "погали",
да натрупа сняг и лед,
всичко да замръзне вред.
С малък Сечко февруари
шега не бива, хей другари!
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
