С тъга пристига февруари
обрал неволи и мъгли.
По слънчевите вчера тротоари
меланхолично зимата вали.
Докосва ни с минорни нотки
безвремие и ни боли,
но някъде мяукат котки
допрели влюбено глави.
Протяжни звуци ровят в тишината
капчуци менделсоново звънят.
И щом любовна песен е запята
с мажорни дрехи ще се прекрои денят.
© Христина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
