Филм
Филм
Редуват се дните от понеделник до петък.
Бледнеят душите стаени, играеме
роли угодни за другите.
Кога ли ще
бъдеме истински ние?
Заспиваме, в съня си сме същите,
все чужди на себе си...
Играем си ролите, до кога ли
ще бъде така?
Все уморени сме, все сме артисти
за радост на другите.
Ставаме сутрин и пак се завърта
поредния откъс от стария филм...
Редуват се дните, години минават.
А ние сме в своите пози, уж полезни
за всички останали.
А питаме, къде ли сме ние?
Заспиваме вечер в тъмното,
ставаме сутрин и пак тъмнина.
Скрита тъга в очите личи,
огрява ни слънцето, а облаци
виждаме. И тихичко ситен
дъждец ни вали.
Вече косите ни бели са
и виждаме филма безкраен,
пред нас се върти.
А ние сме същите...
Само пораснали с времето
и вечно в полза на другите.
© Дани Панайотова All rights reserved.
