Филологически прозрения на един лаик
Без-раз-лич-на
Б-е-з-р-а-з-л-и-ч-н-а
Заслушах се в кънтежа на сричките.
Във грохота на свлечени съгласни
по урвата на собственото ми разпадане.
Без – започва със разрез,
отричайки очаквано наличие.
Раз – отривист и рязък възглас,
показващ уникалност и
единственост,
изключващ тук случайно сходство.
Лич-на – едно единствено лице,
което тъй значимо е за нея.
Аха, разбрах!
Научният подход постави ме на мястото,
което тя ми беше вече отредила –
там нейде във...
представката.
И мигом друго нещо тук ме озари:
Затуй навярно не достигам до сърцето ù -
заклещен здраво съм в представката проклета.
И сили нямам, сили нямам
да изляза.
© Вънотрая All rights reserved.
. Попадам в случая в групата на хората, които не са единствени за нея, в "лигата на обикновените" 
