Филологически прозрения на един лаик
Без-раз-лич-на
Б-е-з-р-а-з-л-и-ч-н-а
Заслушах се в кънтежа на сричките.
Във грохота на свлечени съгласни
по урвата на собственото ми разпадане.
Без – започва със разрез,
отричайки очаквано наличие.
Раз – отривист и рязък възглас,
показващ уникалност и
единственост,
изключващ тук случайно сходство.
Лич-на – едно единствено лице,
което тъй значимо е за нея.
Аха, разбрах!
Научният подход постави ме на мястото,
което тя ми беше вече отредила –
там нейде във...
представката.
И мигом друго нещо тук ме озари:
Затуй навярно не достигам до сърцето ù -
заклещен здраво съм в представката проклета.
И сили нямам, сили нямам
да изляза.
© Вънотрая All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... и аз съм била в куп... ако си хванеш нещо - хванеш... та... след без - имаш раз- отново...
-
Каквото си надроби - това сърба...
-
Dark_Island, кофти да си в тази представка, защото тя е "без". В случая значи "без мен". Или иначе казано, явявам се лице, без което въпросната личност може
. Попадам в случая в групата на хората, които не са единствени за нея, в "лигата на обикновените" . А пък въобще не ми се ще да съм там, да знаеш . Точно в тази представка хич не ми се седи . Все ми се ще да съм другаде, ама нещо не ми се удава .
Та общо взето от това ви се оплаквам. Благодаря, че ме слушате и разбирате! Няма на чие друго рамо да си поплача. -
...
-
... добре, че си там, където си... навън е още по-приклещващо...
-
да, интересно.
-
Интересен филологически разрез!
Хареса ми! -
Интересно, по своему уникално
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
