22.07.2016 г., 22:27 ч.

Филологически прозрения на един лаик 

  Поезия » Любовна
673 2 8

Без-раз-лич-на

Б-е-з-р-а-з-л-и-ч-н-а

Заслушах се в кънтежа на сричките.

Във грохота на свлечени съгласни

по урвата на собственото ми разпадане.

Без – започва със разрез,

отричайки очаквано наличие.

Раз – отривист и рязък възглас,

показващ уникалност и

единственост,

изключващ тук случайно сходство.

Лич-на – едно единствено лице,

което тъй значимо е за нея.

Аха, разбрах!

Научният подход постави ме на мястото,

което тя ми беше вече отредила –

там нейде във...

представката.

И мигом друго нещо тук ме озари:

Затуй навярно не достигам до сърцето ù -

заклещен здраво съм в представката проклета.

И сили нямам, сили нямам 

да изляза.

© Вънотрая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... и аз съм била в куп... ако си хванеш нещо - хванеш... та... след без - имаш раз- отново...
  • Каквото си надроби - това сърба...
  • Dark_Island, кофти да си в тази представка, защото тя е "без". В случая значи "без мен". Или иначе казано, явявам се лице, без което въпросната личност може . Попадам в случая в групата на хората, които не са единствени за нея, в "лигата на обикновените" . А пък въобще не ми се ще да съм там, да знаеш . Точно в тази представка хич не ми се седи . Все ми се ще да съм другаде, ама нещо не ми се удава .
    Та общо взето от това ви се оплаквам. Благодаря, че ме слушате и разбирате! Няма на чие друго рамо да си поплача .
  • ...
  • ... добре, че си там, където си... навън е още по-приклещващо...
  • да, интересно.
  • Интересен филологически разрез!
    Хареса ми!
  • Интересно, по своему уникално
Предложения
: ??:??