Крият очите едно желание!

Крият очите едно оправдание!

Колко много неща крият те,

а никой не смее да им каже поне:

че всичко в тях се разбира,

че всичко в тях се чете...

а малко по-малко изплъзват се сълзите

и скритите неща - разбират се те! 

Къде отиват наистина? Защо изплуват навън?

Бързат да кажат истински,

че всичко това беше само на сън! 

Бързат, подгонени от мрака и илюзията -

кой ще повярва, нали? 

Но има ли вече останали святите истини

без фалшиви сълзи? 

Боже, наистина някой повярва им и ги покани, нали? 

Вече останаха истини - заедно с горчиви сълзи!!!