Филтър за души
Посрещна ме на прага си сама.
Бе пуст зад тебе празният прозорец...
Погалих те, но с молеща ръка
ме спря и пожела да поговорим.
Душата ми е филтър за души
и от любов сърцето ми прелива,
но не да жали - да те утеши,
защото иска с мен да си щастлива!
Не носи самотата ти покой,
а бавно всяко чувство в теб убива,
превръща всеки спомен в луд прибой
и ти, самотна, нощем не заспиваш!
Докосваш ме! Почувства ли, кажи,
сърцето ми как бие и те вика!
Душата ми е филтър за души
и в нея тихо шепнат трепетлики!
Аз сам без теб самотник съм и знам
как чужда е за мене самотата,
че искам обичта си да ти дам...
и с обичта ми да си най-богата!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
