Финдли или Маугли?
– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Финдли.
Робърт Бърнс
И ти ли, не! Не, не можеш!
Никой не може да разруши
Храма на Бог в душата ми!
Не се опитвай, не блъскай!
Той – храмът в душата моя,
зидан е от камъни заоблени,
под път и над път от такива
като тебе по мене хвърляни.
Събирала съм ги камъните
и с хоросана на вярата своя
къмък по камък, ред по ред
зидала съм смирено и дълго
храма бял с кървящи пръсти.
Моля! Събуй се! Влез тихо!
Много тихо! Или си тръгни!
На вратата не стой само!
И помни! Всички мои пътища
водят към недосегаемото синьо.
И не са те прашни, нито кални.
Не са и заледени, но внимавай!
Хвърлилите по мене камънаци,
трошат чакъл сега там, горките!
Уау, колко си див, Маугли! –
шавна мисъл в главата ми,
когато се срещнахме с тебе
преди то-о-о-лкова сезони.
Уау, Маугла, колко много си
приличаме! – избоботи ти
и прегърна ме с лапи.
И… след милион сезона
тук и сега сме пак двама.
Аз и Ти.
Да пожелаем на малки
и големи Честита Коледа!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
