Здравей Люсита – мила  музо!

Повярвай ми, не съм Карузо

в поезията – ала “пея”

тъй, както мога и умея.

“Консервите” и аз не любя –

понякога дори се чудя,

на мене си,

защо ги дразня?

Но да ми “съскат”,

май се блазня! 

Видях те, че душичка мила

си ти – не цвилеща кобила

и в поетичен алгоритъм,

умееш да създаваш ритъм.

Годинките не са ти много –

не мога да те съдя строго,

но и да искам, пак не става,

че ти умница си корава.

Най-мразя блудкавите дами.

От тях, май сайтът е препълнен.

А ти си свежо “оригами” –

стихът ти, не е никак дървен.

Пък и “хортувахме” си свежо –

стилът ти, яко ме изкефи –

не “мязаш” на хлапе невежо,

не ми се “вайкаш” с мисли клети.

Държиш се,  като “съща”  дама.

От нищо-никакво не правиш драма.

И не редиш слова сълзливи,

тъй, както “сойките” кресливи

във поетични излияния,

оплакват своите страдания.

Но, толкова със комплиментите –

да изоставим “сантиментите”.

Добре си се насочила да учиш –

желая ти сърдечно да сполучиш! 

Сега и аз ще ти призная,

че съм студент, но в друг ресор –

на мойто учене се вижда края,

а ти си още пред подбор.

Но сигурен съм, че ще влезеш

и с двата крака във “туризма”,

и изпитите ще си вземеш,

дори да се наложи...

С клизма!

Това за ученето. Но годините,

не са хич никак без значение –

повярвай първо, че роднините

ще те поскастрят със брожение,

когато разберат, че Люсинка

(извън от всякакво съмнение)

си има миличката “друсанка”

със мъж от друго поколение.

Добро момиче си – така е,

но мога да ти бъда тате...

В годините по две съм

и това е,

май по-различно

от игриво...

Бате!

Да лицемернича не мисля,

че твърде много ми харесваш –

тъй ще ми се да те “разлистя”...

Ти да не вземеш да се стреснеш?

Дали си много доверчива –

туй под съмнение поставям!

На снимката си уж красива –

но чужда, че е  се съмнявам! 

Добре е, че си имаш летва,

високо вдигната за мярка,

това обаче ме не сепва –

ще ида ако трябва в парка

с “овчарска гега” да тренирам,

високи всякакви подскоци,

ще ги повтарям, репетирам,

през шадравани и потоци.

За стъпката – какво да кажа?

Така си беше всъщност – да.

Но, всъщност първи в абордажа,

се хвърлих май аз, през глава.

Не помниш ли онази “кука” –

за смяната на пола, как те бодна?

Не “стрелям” никога на слука –

усетих, че душата ти е сродна.

“Копитцата” ти дълги, гладки,

(поне си мисля аз така)

навярно, като мед са сладки

и да ги галя, и държа,

докато неумело стъпват,

това не може да е труд...

Особено ако потръпват

за мен – с желание

и порив “луд”.

Приятелство пък – също може,

но Ницше казва за това:

“Ако човек с приятелите си не може –

то с враговете ли да прави..."

Тра-ла-ла!

Надявам се,

че начинът съм схванал,

по който искаш

да те възприемам –

желаеш мъж

до себе си застанал,

а не хлапак...

Апелът ти

приемам!

Но,

муза щом ще ставаш –

давай тема!

Зелената ми светлина те кани

със пълна газ да караш

окрилена,

нецензурна,

дори и без забрани!

П.С. И най-накрая за десерт,

        ти предоставям лична информация.

        Ти помисли – дали съм “серт”

        за да не стане “галимация”!