Френски джаз
Обичам те, когато листопадаш,
такава дъхава и многодъждна,
когато ти водата на морето даваш
един път весела - друг път тъжна.
Ти за мен си лятната градина,
където вкусвам вино под асмата.
Надявам се, че догодина
ще бъдеш от сърцето ми богата.
В миналите знойни младини
далечно времето, където
усмихваше се и ми се разкри
в солената прегръдка на морето.
За мене си смокиня и чинар.
Изсмуквам те от пръстите си морни
ти, прекрасен морски дар,
отпивам те от изворите горни.
Дори в самотната ми мараня,
семафора ми светещ във сърцето
единствен сетен фар е тя,
и отразява се в морето.
Дланите ти - крепост вечна,
в която аз се задомявам,
очите ти - мълва изречена,
където късче хляб оставям.
Дочувам френски джаз в нощта,
наподобява твоя перлен глас,
Ах, копнееки за теб сега,
Ах, мръзна в ледна зима аз.
Господи, как влюбен съм до дъно,
за тебе аз на всичко съм готов,
дори като два ангела в отвъдното
ще сме осъдени на вечната любов!
© Йотор Амер All rights reserved.
