Дълги мигове в срещи кратки,
сред ледено лято и гореща зима,
чупливо небе в илюзии сладки
и страст звънлива, неустоима.
Мираж в розово, суетно скучен,
закърпен с оперирани проблеми,
в пришитото сърце без жал улучен,
Амур се гърчи, но на кой му дреми.
Животът е опънат лък с патрони
и всеки миг обречено ще полети,
но как сълза за ориста си да отрони,
щом любовта е сляпа, без очи...
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
