Дълги мигове в срещи кратки,
сред ледено лято и гореща зима,
чупливо небе в илюзии сладки
и страст звънлива, неустоима.
Мираж в розово, суетно скучен,
закърпен с оперирани проблеми,
в пришитото сърце без жал улучен,
Амур се гърчи, но на кой му дреми.
Животът е опънат лък с патрони
и всеки миг обречено ще полети,
но как сълза за ориста си да отрони,
щом любовта е сляпа, без очи...
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
