Как окованите души да извоюват свобода?
Колко болка изтърпяхме за една мечта?
Къде ли ще открием изхода от тази клетка?
Изчезваме, погубваме се, ДАЙТЕ СИ СМЕТКА!
Аз пак вървя, но пътека не откривам!
Търся отговори доста, но все не ги намирам!
И лутам се сред воплите на човешкото страдание...
Нима този ад е за мене изпитание???
На кръстопът съм и не зная накъде да продължа,
душата си поробена не знам как да спася...
И парченцата безброй на разбитото сърце
никой не успява заедно да събере!
Oкови тежки влачат се след мен като змии,
отровили живота ми и самата мен... Уви,
лек не е открит за загубеното време,
пропиляно във сълзи... На никой не му дреме
за чуждите проблеми, за чуждата съдба,
за болката, дълбоко скрита във една душа...
И обгърната от мрак във самотните нощи
чудя се "Какво ли може да се случи още???"
Страх ме е след края да не потъна във забрава,
искам аз след себе си спомен светъл да оставя!
И във ада, и във рая да попадна след смъртта,
да си спомня за мен поне за миг света!
Мечтая си да имах пеперудени крила -
на мига да мога от този гаден свят да отлетя...
Дори за ден едничък да живея в свобода!
За миг щастие се боря и щастлива да умра!!!