Гари
Аз съм влак забързан, различни хора возя,
летя край много спирки,
в познати коловози...
Сега на нова гара пристигам запухтял,
но тя е мрачна, глуха,
навярно закъснял.
И няма посрещачи, мълчи перонът тъмен.
Не ме дочакал никой,
стрелочник полусънен
ми линия посочва напред да продължа.
До следващата гара
дали ще издържа?!
Коя ли гара следва, съвсем, съвсем не зная,
дали е нейде близо,
или далеч - в безкрая?!
... Бъди ти тази гара! Такъв ме приеми -
раздрънкан, пропътувал
през толкова земи.
И ти, уж с много хора, си може би сиротна.
Щом влаковете тръгнат,
си тъжна и самотна...
При тебе бих останал, от път съм уморен.
Последна светла гара бъди,
бъди за мен!
© Славка Любенова All rights reserved.
