Гарване, о, гарване.
Добър приятелю мой,
в забрава потъваш,
заспиваш в покой.
Умираш, раждаш се пак,
Гарване, цар на светлина,
но и на тъмния мрак.
Защо си забравен сега,
защо си изгубен в нощта?
Страх пораждаше преди,
това свърши отдавна, уви.
Гарване, отмина твоето време,
сега човекът не пази, а дреме,
заспали са доброто и страхът,
заспал, за жалост, е и умът,
в забрава потъва светът.
Надежда, само това ти остава,
надежда, че няма да потънеш
във тъмна, тъмна забрава!!!