16.11.2011 г., 13:49

Гарване

816 0 1

Гарване, о, гарване.
Добър приятелю мой,
в забрава потъваш,
заспиваш в покой.
Умираш, раждаш се пак,
Гарване, цар на светлина,
но и на тъмния мрак.
Защо си забравен сега,
защо си изгубен в нощта?
Страх пораждаше преди,
това свърши отдавна, уви.
Гарване, отмина твоето време,
сега човекът не пази, а дреме,
заспали са доброто и страхът,
заспал, за жалост, е и умът,
в забрава потъва светът.
Надежда, само това ти остава,
надежда, че няма да потънеш
във тъмна, тъмна забрава!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...