Гарване
Гарване, о, гарване.
Добър приятелю мой,
в забрава потъваш,
заспиваш в покой.
Умираш, раждаш се пак,
Гарване, цар на светлина,
но и на тъмния мрак.
Защо си забравен сега,
защо си изгубен в нощта?
Страх пораждаше преди,
това свърши отдавна, уви.
Гарване, отмина твоето време,
сега човекът не пази, а дреме,
заспали са доброто и страхът,
заспал, за жалост, е и умът,
в забрава потъва светът.
Надежда, само това ти остава,
надежда, че няма да потънеш
във тъмна, тъмна забрава!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Иванова Всички права запазени
