Гарване, върни ми душата
Гарван в сърцето ми грачи
и с похотливи, грозни слова
кълне опетнената ми душа...
Гарван, по-черен от нощта,
разказва ми мрачна приказка
... за моята съдба...
И с малките си черни очи
поглъща красотата ми
и с острите си нокти
раздира смъртоносно мечтите ми...
И гола ме оставя,
и полита без звук в нощта...
А аз сама в мрака,
с разголена душа...
крещя без глас...
да ми върне насила отнета - любовта...
Откъде дойде, Гарване?!
Откъде разбра, че съм сама?!
Защо ми взе всичко, Магьоснико?!
Защо ме открадна, Чaродеецо?!
Чуваш ли ме?! Заповядвам ти! Върни се!
Върни ми душата!
Върни ми мечтите!
Гарване, чуй ме! Искам си сълзите!
Проклета бъди, дяволска птицо!
В ада гори!
В черните пламъци крещи!
Проклинам те, Гарване!
И във виковете си разпадам се...
във безмълвни звуци превръщам се...
Без сърце... с разголена душа...
падам върху калната земя...
Но продължавам Гарванa да викам...
В мислите крещя...
Без глас молитви шептя...
Дяволcка птицо... убиецо мой...
върни се... чуй ме...
Но... той отлетя...
в себе си ме погълна...
И душата ми се срути...
стана на прах...
И в онзи черен миг,
с грозен, дяволски вик...
Полетях в нощта...
с черни крила...
В дяволска птица се превърнах...
И устремена към бездънното небе,
търсейки другата дяволска птица...
Готова съм за война!
Гарване, чуваш ли ме?!
Ще си върна откраднатата душа!
и с похотливи, грозни слова
кълне опетнената ми душа...
Гарван, по-черен от нощта,
разказва ми мрачна приказка
... за моята съдба...
И с малките си черни очи
поглъща красотата ми
и с острите си нокти
раздира смъртоносно мечтите ми...
И гола ме оставя,
и полита без звук в нощта...
А аз сама в мрака,
с разголена душа...
крещя без глас...
да ми върне насила отнета - любовта...
Откъде дойде, Гарване?!
Откъде разбра, че съм сама?!
Защо ми взе всичко, Магьоснико?!
Защо ме открадна, Чaродеецо?!
Чуваш ли ме?! Заповядвам ти! Върни се!
Върни ми душата!
Върни ми мечтите!
Гарване, чуй ме! Искам си сълзите!
Проклета бъди, дяволска птицо!
В ада гори!
В черните пламъци крещи!
Проклинам те, Гарване!
И във виковете си разпадам се...
във безмълвни звуци превръщам се...
Без сърце... с разголена душа...
падам върху калната земя...
Но продължавам Гарванa да викам...
В мислите крещя...
Без глас молитви шептя...
Дяволcка птицо... убиецо мой...
върни се... чуй ме...
Но... той отлетя...
в себе си ме погълна...
И душата ми се срути...
стана на прах...
И в онзи черен миг,
с грозен, дяволски вик...
Полетях в нощта...
с черни крила...
В дяволска птица се превърнах...
И устремена към бездънното небе,
търсейки другата дяволска птица...
Готова съм за война!
Гарване, чуваш ли ме?!
Ще си върна откраднатата душа!
© Ди All rights reserved.
