Годините са спомени от миг,
а ти си само дъх от вечност.
И думичка от нежния му стих,
която все изписваш с грешки.
И пишеш на Отеца си в беди,
в които тъй не спираш да се рееш.
Дете си ти на Божия му син,
а носиш в дух и смърт човешка.
Годините са спомени от миг,
а ти си само дъх от вечност.
И пламъкът на гаснещи очи,
с които повече не ще засветиш!
© Аз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
