Пролет – свежо и зелено.
Лете – с вкусни плодове.
Есен – в злато натъкмено.
Зиме – голо в снегове.
Що е то?
С люспички покрита,
диша във водата.
Уж нещичко ме пита,
но няма е горката.
Що е то?
Трийсет дребнички сестрички
от овалчета, чертички.
Книжките ни с тях шептят,
тъй знания ще ни дарят.
Що е то?
На брой са точно десет значи, с тях пишем ний числата. И бързо трудните задачи решават те с децата. Що е то?© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
