danda (Даниела)
358 1120
Jan 25, 2014, 8:43 PM

Генетично закодирано 

  Poetry » Other
780 0 13

Отказвам се от думата „обичам”.

По-малка е от скут, сълза и рамо,

по-малка и от изгрева надничащ

между усмивките на стари рани.

 

Когато и във мене ми е тясно,

какво да събера в три срички?

И на четирите сезона им е ясно,

че няма кръговрат без ято птици –

 

отлитащи, умиращи, гнездящи,

в утробата им с обич  програмирана.

Вселената преглъща настоящето,

защото знае, че е вече минало....

 

В „обичам те” не се съдържа  знание,

а неразшифрован  код... от бъдното...

Едва ли август знае своя кехлибарен край,

цветята знаят ли, че ще умрат на Връбница?

 

Не вярвам в думата  „обичам”.

По-малка е от чакащи очи.

Три гласни, три съгласни. Дума. Нищо.

Кръвта ми помни всяка нощ, която измълчим.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ти си знаеш. (!!!) :***
  • Възвишено!
  • Прекрасна поезия!
  • "Три гласни, три съгласни. Дума. Нищо
    Кръвта ми помни всяка нощ, която измълчим"

    Мълчанието всъщност е камшик,
    със който почва и завършва химията:
    Вселена,слънце, шапка от звезди,
    куршум в усмивка... И на длан калинка...
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Много проникновени стихове!Добре написано,само финалната строфа малко ми излиза от ритъма.Поздравления,Дани!
  • Една дума не значи нищо пред усещането, което съдържа! Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Харесах!Едва ли август знае своя кехлибарен край,

    цветята знаят ли, че ще умрат на Връбница?
  • Брилянтно! Прегръдка от мен!
  • С Краси!
  • Думата "обичам" включва всичко изброено. Тя го обобщава.
  • Красиво кръжиш около идеята си...приближавайки все повече...
    до елегантното приземяване в точката на истината!
    Много хубаво!
  • !!!
Random works
: ??:??