Генетично закодирано
Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно,
какво да събера в три срички?
И на четирите сезона им е ясно,
че няма кръговрат без ято птици –
отлитащи, умиращи, гнездящи,
в утробата им с обич програмирана.
Вселената преглъща настоящето,
защото знае, че е вече минало....
В „обичам те” не се съдържа знание,
а неразшифрован код... от бъдното...
Едва ли август знае своя кехлибарен край,
цветята знаят ли, че ще умрат на Връбница?
Не вярвам в думата „обичам”.
По-малка е от чакащи очи.
Три гласни, три съгласни. Дума. Нищо.
Кръвта ми помни всяка нощ, която измълчим.
© Даниела All rights reserved.
