25.01.2014 г., 20:43 ч.

Генетично закодирано 

  Поезия » Друга
836 0 13
Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно,
какво да събера в три срички?
И на четирите сезона им е ясно,
че няма кръговрат без ято птици –
отлитащи, умиращи, гнездящи,
в утробата им с обич програмирана.
Вселената преглъща настоящето,
защото знае, че е вече минало.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Предложения
: ??:??