Генетично закодирано
Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно,
какво да събера в три срички?
И на четирите сезона им е ясно,
че няма кръговрат без ято птици –
отлитащи, умиращи, гнездящи,
в утробата им с обич програмирана.
Вселената преглъща настоящето,
защото знае, че е вече минало....
В „обичам те” не се съдържа знание,
а неразшифрован код... от бъдното...
Едва ли август знае своя кехлибарен край,
цветята знаят ли, че ще умрат на Връбница?
Не вярвам в думата „обичам”.
По-малка е от чакащи очи.
Три гласни, три съгласни. Дума. Нищо.
Кръвта ми помни всяка нощ, която измълчим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
