Онзи петък не свърши със събота.
Арестува ме да го живея.
Наслаждава се, с нокти и ръбове,
да се пише по мене злодеят.
Татуира ми толкова белези,
че забравих как мога да светя.
Заприличах на тъжните мелези
с генома на черния петък.
Упорито прикривам си травмите
и твърдя, че отива ми черно,
а наум ги проклинам – и кармата,
и късмета си, дето ме перна. ...