18.08.2014 г., 14:55 ч.
Геномът на черния петък
477
0
8
Онзи петък не свърши със събота.
Арестува ме да го живея.
Наслаждава се, с нокти и ръбове,
да се пише по мене злодеят.
Татуира ми толкова белези,
че забравих как мога да светя.
Заприличах на тъжните мелези
с генома на черния петък.
Упорито прикривам си травмите
и твърдя, че отива ми черно,
а наум ги проклинам – и кармата,
и късмета си, дето ме перна.
Господин Черен Петък, не знаете,
но на всички душите са бели.
На каквото и да си играете,
все едно – ще избягам в неделя.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
благодаря за коментарите!
-
С висок дух се побеждава и Черен Петък, и дяволът дори...
Уникална образност! -
Харесах!
-
Чудесна поанта!!!
-
По-добре ужасен край в неделя, отколкото мъки безкрай, консервирани като развалени компоти в черни петъци. А 13-то число се пада с най-голяма вероятност именно в петък /това може да се докаже строго математически/.
Поздравление, Радост! Много оригинален по идея и реализация стих!
Сърдечен поздрав и хубава седмица от мен!: Мисана -
Браво, Радост! Всичко си има край, нали
-
Приятно е за четене
-
Приеми го за Черен Петър...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
