finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
May 13, 2018, 12:50 AM

Гергьовден

  Poetry
1.1K 0 5

 

 

Раздадох името си...

И какво остана?

Очакване и нищо, нищо друго...

Светец не станах...

Няма и да стана...

И не получих някакви заслуги.

Постигнах малко...

А пък много губих...

Но името остава с мен докрая!

Не ме предава!

С него страдах, любих

и с него ще си тръгна – туй го зная...

Но го раздадох ...

И не ми се свиди.

Най-близките ми днес го наследяват.

Дай Боже някой ден да видят –

най-българския ден им завещавам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0