Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана...
И не получих някакви заслуги.
Постигнах малко...
А пък много губих...
Но името остава с мен докрая!
Не ме предава!
С него страдах, любих
и с него ще си тръгна – туй го зная...
Но го раздадох ...
И не ми се свиди.
Най-близките ми днес го наследяват.
Дай Боже някой ден да видят –
най-българския ден им завещавам!
© Георги Ванчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
