Гласът на Единака
Гласът на Единака
Изгубили доверие,
се скитаме самотни,
с най-висше лицемерие,
по-низши от животни.
Затворници на егото,
безчувствени роботи,
докладваме колегата
за „грешните” му ноти,
отбягваме роднините,
приятелите пъдим –
до гуша с кал заринати,
а всички други съдим!
Студени и стеснителни,
страхливи и прикрити,
към ближния си мнителни
и с чувства неразвити,
превърнахме се в скотове,
за залък овълчени:
невярващи, безвотови
и стадно разделени.
С очи, в джобове вперени,
човешкото замира,
а дивото катерене
сърцето ни бронира.
Залутали се в сенките,
забравихме целта си,
доволни от заменките,
все мамим съвестта си...
... И сто години ходене
не водят вън от мрака,
защото ръководи ни
гласът на Единака!
© Марин Цанков All rights reserved.
