Гласът на Единака

Изгубили доверие,

се скитаме самотни,

с най-висше лицемерие,

по-низши от животни.

Затворници на егото,

безчувствени роботи,

докладваме колегата

за „грешните” му ноти,

отбягваме роднините,

приятелите пъдим  –

до гуша с кал заринати,

а всички други съдим!

Студени и стеснителни,

страхливи и прикрити,

към ближния си мнителни

и с чувства неразвити,

превърнахме се в скотове,

за залък овълчени:

невярващи, безвотови

и стадно разделени.

С очи, в джобове вперени,

човешкото замира,

а дивото катерене

сърцето ни бронира.

Залутали се в сенките,

забравихме целта си,

доволни от заменките,

все мамим съвестта си...

... И сто години ходене

не водят вън от мрака,

защото ръководи ни

гласът на Единака!