Гласът на Единака
Гласът на Единака
Изгубили доверие,
се скитаме самотни,
с най-висше лицемерие,
по-низши от животни.
Затворници на егото,
безчувствени роботи,
докладваме колегата
за „грешните” му ноти,
отбягваме роднините,
приятелите пъдим –
до гуша с кал заринати,
а всички други съдим!
Студени и стеснителни,
страхливи и прикрити,
към ближния си мнителни
и с чувства неразвити,
превърнахме се в скотове,
за залък овълчени:
невярващи, безвотови
и стадно разделени.
С очи, в джобове вперени,
човешкото замира,
а дивото катерене
сърцето ни бронира.
Залутали се в сенките,
забравихме целта си,
доволни от заменките,
все мамим съвестта си...
... И сто години ходене
не водят вън от мрака,
защото ръководи ни
гласът на Единака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
