Apr 27, 2006, 6:18 AM

Гласът на светофара

  Poetry
940 0 7
Гласът ги накара
да се върнат обратно.
Не техният,вътрешен глас!

Гласът им намери панели.
И им каза там да живеят до края.
Не техният,вътрешен глас!

Гласът събуди всички
и им заповяда
да избият новите хора
в панелите.

И те го направиха.

И се сбъдна пророчеството
на Светофара,
който бе казал,
че един ден хората
сами ще убиват себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сашо, забравих те.Щото почнах на ред хе хе.Много сте мили всички!!!
  • Благодаря на всички!Ивайло, не разбирам...Къде съм прочел...Мая,радвам се,че ти харесвант текстовете,Ради, внимавам да не ме пресрещнете- хе ,хе.Дими, благодаря ти.Доли,Вероника, светофарът просто е нещо, с което не мога да се премиря.Не точно със светофара,- надявам се разбирате.Благодаря на всички!Хенри
  • Не се СТЪРПЯ и пак ОТКРАДНА "светофар"! Пак е готино със привкус на фантастика, но... би ли ме ОТКРЕХНАЛ къде прочете "ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТОФАРА"???
    Предполагам не във БИБЛИЯТА! Хихихииии! 6-так!
  • Присъединявам се, отново с горчивина и любов описваш нещата. Ти ме накара да "преоткрия" Светофара.
  • Ех, тези светофари!!! Поздравче!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...