27 апр. 2006 г., 06:18

Гласът на светофара

944 0 7
Гласът ги накара
да се върнат обратно.
Не техният,вътрешен глас!

Гласът им намери панели.
И им каза там да живеят до края.
Не техният,вътрешен глас!

Гласът събуди всички
и им заповяда
да избият новите хора
в панелите.

И те го направиха.

И се сбъдна пророчеството
на Светофара,
който бе казал,
че един ден хората
сами ще убиват себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сашо, забравих те.Щото почнах на ред хе хе.Много сте мили всички!!!
  • Благодаря на всички!Ивайло, не разбирам...Къде съм прочел...Мая,радвам се,че ти харесвант текстовете,Ради, внимавам да не ме пресрещнете- хе ,хе.Дими, благодаря ти.Доли,Вероника, светофарът просто е нещо, с което не мога да се премиря.Не точно със светофара,- надявам се разбирате.Благодаря на всички!Хенри
  • Не се СТЪРПЯ и пак ОТКРАДНА "светофар"! Пак е готино със привкус на фантастика, но... би ли ме ОТКРЕХНАЛ къде прочете "ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТОФАРА"???
    Предполагам не във БИБЛИЯТА! Хихихииии! 6-так!
  • Присъединявам се, отново с горчивина и любов описваш нещата. Ти ме накара да "преоткрия" Светофара.
  • Ех, тези светофари!!! Поздравче!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...