Гласът на вълните
”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни
вълните се разбиват
гневно
в пясъка.
Луната,
жълто-кървава,
е ръждиво проядена
в скръб.
Обърни
гръб,
очи затвори
и се вслушай във плясъка!
Под един ужасèн небосвод –
без звезди.
Те не пеят вълните,
а страшно въздишат
за моя обречен, загиващ народ.
Той е риба,
която се гърчи на сушата.
Не се обръщай –
слушай!
Падни на колèне,
сълзите преглъщай –
за нас се моли!
За погребаните.
Иван Бързаков
Варна, август 2010
* Поет-символист, жестоко репресиран след 9 септeмври 1944 г. като редактор на зеленото „Земеделско знаме”
© Иван Бързаков All rights reserved.
