IvanBarzakov (Иван Бързаков)
38 3
18.01.2011 г., 15:14 ч.

Гласът на вълните 

  Поезия » Гражданска
590 0 4

 

”... А в тъмнината глух се тътен носи

от страшните вълни...”

(”Автобиография”, Трифон Кунев)*

 

В нощта безумна

на съдбата ни

вълните се разбиват

гневно

в пясъка.

Луната,

жълто-кървава,

е ръждиво проядена

в скръб.

 

Обърни

гръб,

очи затвори

и се вслушай във плясъка!

Под един ужасèн небосвод –

без звезди.

Те не пеят вълните,

а страшно въздишат

за моя обречен, загиващ народ.

 

Той е риба,

която се гърчи на сушата.

Не се обръщай –

слушай!

Падни на колèне,

сълзите преглъщай –

за нас се моли!

За погребаните.

 

 

 

Иван Бързаков

Варна, август 2010

 

 

            * Поет-символист, жестоко репресиран след 9 септeмври 1944 г. като редактор на зеленото „Земеделско знаме”

 

© Иван Бързаков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??