Dec 15, 2022, 1:29 PM

Главна роля

  Poetry
679 1 2

ГЛАВНА РОЛЯ

 

... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –

пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,

скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,

или просякът пред храма? – стиснал празното чашле,

син на летните авлиги, в гарджи хор фалшив солист? –

или продавач на книги? – що ги писах Божем чист,

 

може би съседът, който спи – пред футболния мач? –

или псува Бате Бойко! – пич за смях, но и за плач,

утре в главната ми роля ще нахълта някой друг? –

който и да съм, ви моля? – вече няма да съм тук,

мъж, настъпал ви в трамвая – да се извини! – готов.

Кой бях аз? Не знам. Но зная! – аз бях шепичка Любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...