Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам.
Конче, ей сега ще те изям!”
Стреснало се кончето, но, вижте –
от страха се бързо окопити:
– Вълчо, то е ясно, че ще схрускаш
мене за следобедна закуска,
но преди да хапнеш сладко-сладко,
направи го, както твоя татко –
хванеше ли кон из тез ливади
почваше със зъби да му вади
от краката задните подкови.
Махай ги – и всичко е готово!
Вълчо иззад коня се намъкна,
миг след туй така далеч отхвръкна
от ритника конски, че се свлече
и залитна мнооого надалече.
Щом се посвести видя, че коня
е изчезнал – бягай да го гониш!
Станал. Охка, пъшка, но е гладен.
– Този път ще бъда безпощаден!
До едно дърво видял на паша
крава черно-бяла без опашка.
- Тебе ще те ям! – вълкът ѝ рече –
Хич не слушам за баща си вече!
Кротко-кротко кравата му каза:
- Слушай, Вълчо, глупчо безобразен!
Що е правил старият Вълчан
аз не знам, но имам си ферман.
Той не е какъв да е, а царски –
няма право даже господарят
да ме коли, нито да ме хапва –
тъй че остави ме, мили братко.
Вълчо усъмни се и попита:
– Де е тоз ферман аз да го видя?
– Ето тук е! – кравата му каза –
и рогата свои му показа –
на челото мое залепен е.
Ще се наведа – ела при мене!
Вълчо пред юницата застана,
тя с рогата остри го подхвана
и го запокити с страшна сила –
жив едва остана, майко мила!
А като свести се – крава няма!
И разбра измамата голяма…
Седна Вълчо раните да ближе,
ала срещу него – що да види –
сивкаво магаре се задава-
тъкмо за вечеря му се дава.
- Хей, магаре, гладен съм та вия!
Няма да ме мамиш кат' ония-
дума не отваряй за фермани,
нито как ловувал е баща ми!
– Няма, Вълчо! – Марко отговорил –
Няма с тебе за какво да спорим.
Аз те търся цяла сутрин вече,
обикалям близо и далече,
че стопанин имам и ми каза
как жестоко щял да ме накаже,
ако ти не дойдеш днес със мене –
кум ще си му! Привечер се жени.
Хайде – хоп - на моя гръб качи се!
Не мисли за нищо. Почини си!
В селото те чакат сто трапези –
с три прасенца само да замезиш.
Глупавият вълк решил, че трябва
кум да е на веселата сватба.
Яхнал той магарето и ето –
тичат хора още от полето.
„Вълк е! Вълк е!” викат и прииждат.
- Виж как всички идват да те видят.
Радват ти се! – казал Марко хитро.
- А що носят сопи и мотики? –
притеснил се Вълчо и попитал.
- Туй е обичай – като кумуваш
тъй посрещат всички где празнуват.
Но спокоен Вълчо не остана –
още не пристъпил на мегдана
удряли го всички с що им падне.
Охка, стене Вълчо – бит и гладен.
Хората едва не го убили
и побягнал Вълчо с всички сили.
Плюл си на петите и късмета,
спрял след три гори и три полета.
Изморен от всичките неволи
клетникът през зъби си мърмори.
Вълчо вече мръвчици не хапва,
само зеле, грах, туршия, ряпа.
© Деница Ангелова All rights reserved.