Глупавият вълк
Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам.
Конче, ей сега ще те изям!”
Стреснало се кончето, но, вижте –
от страха се бързо окопити:
– Вълчо, то е ясно, че ще схрускаш
мене за следобедна закуска,
но преди да хапнеш сладко-сладко,
направи го, както твоя татко –
хванеше ли кон из тез ливади
почваше със зъби да му вади
от краката задните подкови.
Махай ги – и всичко е готово!
Вълчо иззад коня се намъкна,
миг след туй така далеч отхвръкна
от ритника конски, че се свлече
и залитна мнооого надалече.
Щом се посвести видя, че коня
е изчезнал – бягай да го гониш!
Станал. Охка, пъшка, но е гладен.
– Този път ще бъда безпощаден!
До едно дърво видял на паша
крава черно-бяла без опашка.
- Тебе ще те ям! – вълкът ѝ рече –
Хич не слушам за баща си вече!
Кротко-кротко кравата му каза:
- Слушай, Вълчо, глупчо безобразен!
Що е правил старият Вълчан
аз не знам, но имам си ферман.
Той не е какъв да е, а царски –
няма право даже господарят
да ме коли, нито да ме хапва –
тъй че остави ме, мили братко.
Вълчо усъмни се и попита:
– Де е тоз ферман аз да го видя?
– Ето тук е! – кравата му каза –
и рогата свои му показа –
на челото мое залепен е.
Ще се наведа – ела при мене!
Вълчо пред юницата застана,
тя с рогата остри го подхвана
и го запокити с страшна сила –
жив едва остана, майко мила!
А като свести се – крава няма!
И разбра измамата голяма…
Седна Вълчо раните да ближе,
ала срещу него – що да види –
сивкаво магаре се задава-
тъкмо за вечеря му се дава.
- Хей, магаре, гладен съм та вия!
Няма да ме мамиш кат' ония-
дума не отваряй за фермани,
нито как ловувал е баща ми!
– Няма, Вълчо! – Марко отговорил –
Няма с тебе за какво да спорим.
Аз те търся цяла сутрин вече,
обикалям близо и далече,
че стопанин имам и ми каза
как жестоко щял да ме накаже,
ако ти не дойдеш днес със мене –
кум ще си му! Привечер се жени.
Хайде – хоп - на моя гръб качи се!
Не мисли за нищо. Почини си!
В селото те чакат сто трапези –
с три прасенца само да замезиш.
Глупавият вълк решил, че трябва
кум да е на веселата сватба.
Яхнал той магарето и ето –
тичат хора още от полето.
„Вълк е! Вълк е!” викат и прииждат.
- Виж как всички идват да те видят.
Радват ти се! – казал Марко хитро.
- А що носят сопи и мотики? –
притеснил се Вълчо и попитал.
- Туй е обичай – като кумуваш
тъй посрещат всички где празнуват.
Но спокоен Вълчо не остана –
още не пристъпил на мегдана
удряли го всички с що им падне.
Охка, стене Вълчо – бит и гладен.
Хората едва не го убили
и побягнал Вълчо с всички сили.
Плюл си на петите и късмета,
спрял след три гори и три полета.
Изморен от всичките неволи
клетникът през зъби си мърмори.
Вълчо вече мръвчици не хапва,
само зеле, грах, туршия, ряпа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
