Глутницата
Ще заобичаш, може би, и уроди,
стига да не са страхливи и жалки...
С вълците сме една порода!
На кучетата оставаме свалките...
С мърша не се храним!
На нас, вълците дай нещо живо!
Пред Бога има за какво да се каем,
от това и сила наливаме!
От раните не скимтим... Ний вием!
Стига ни глътка жива вода!
Разбягват се всички от извор щом пием...
Вълчите зъби прекършват света!
Казват, че хищна е нашата мяра,
само че плюем ний на това!
Във вълчата глутница е нашата Вяра,
в смелата мощ и в разума на света!
Затова и във нас страх и не влиза!
Всеки ден някой камък ще хвърли...
На гърба си носим скъсани ризи,
а петната по тях - кървави...
Някой си е последен, друг пък е първи...
Само сърцето загуби мери...
Имаме още зъби и нерви,
вярване и късмет да намерим...
© Красимир Дяков All rights reserved.
