Глутницата

22.10.2014 г., 13:27 ч.

Поезия » Любовна

593 0 2

Ще заобичаш, може би, и уроди,

стига да не са страхливи и жалки...

С вълците сме една порода!

На кучетата оставаме свалките...

С мърша не се храним!

На нас, вълците дай нещо живо!

Пред Бога има за какво да се каем,

от това и сила наливаме!

От раните не скимтим... Ний вием!

Стига ни глътка жива вода!

Разбягват се всички от извор щом пием...

Вълчите зъби прекършват света!

Казват, че хищна е нашата мяра,

само че плюем ний на това!

Във вълчата глутница е нашата Вяра,

в смелата мощ и в разума на света!

Затова и във нас страх и не влиза!

Всеки ден някой камък ще хвърли...

На гърба си носим скъсани ризи,

а петната по тях - кървави...

Някой си е последен, друг пък е първи...

Само сърцето загуби мери...

Имаме още зъби и нерви,

вярване и късмет да намерим...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2014-10-23T12:38:08+03:00

Харесах нестандартния изказ, оригиналните рими и метафори!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2014-10-22T20:10:31+03:00

На гърба си носим скъсани ризи,
а петната по тях - кървави...