Глътка хлад
Не се прощавай с мен, защото аз оставам,
ще живея тихо в онзи ъгъл, дълбоко във душата,
ще бъда тих и тишината аз ще бъда,
ненарушавайки онази, черната ти мъка.
Погледнах през прозореца и сянката ти беше там,
притаила дъх до нашето дърво, където зад мечтите си
се бяхме скрили, вдълбавахме с нокти любовта,
отраснала като детенце наше, в скута на моята душа.
Следите не ще бъдат заличени, жигосват с болезнен плам,
и само мисълта, че някога отново ще те срещна, съживява ме,
но... докога?!... не знам. Отпий за мен студена глътка вино,
хладта пронизва те, нали... така отново тихо ще остана
на дъното на твоите мечти!
© Дани All rights reserved.
