|
Познах силуета на своята дълго мечтана любов...
Там - далеч от брега - береше усмихната ябълки от кристалната вечер на рая... Пеперудите на надеждата като летен фенер обкръжиха душата ù, пърхайки с цветни крила... Но изгорили телата си, една по една учудено падаха... Изпълнен с въпроси, загрижен за утре, дума не промълвих - вкаменен... За да имам любов до края си... |
© Красимир Чернев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво !