Познах силуета на своята дълго мечтана любов...
Там - далеч от брега - береше усмихната ябълки от кристалната вечер на рая... Пеперудите на надеждата като летен фенер обкръжиха душата ù, пърхайки с цветни крила... Но изгорили телата си, една по една учудено падаха... Изпълнен с въпроси, загрижен за утре, дума не промълвих - вкаменен... За да имам любов до края си... |
© Красимир Чернев All rights reserved.