* * *
Две палави деца на шарки
пунктират синьото небе,
възседнали светлинни палки
гонят се безкрайно във захлас,
ден и нощ, нощ и ден ...
тъй далеч от мрачно битие.
Как исках да си ти Луната,
Слънце да ти бъда аз,
лъчи протегнати да сплитаме
в небето,
да се настигаме в екстаз, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up