В нощта настига ни дъждът проливен
и вятърът надига се със вой.
В лицата удря ни с плесника силен -
пред нас размахва капките безброй...
Сърдита нощ! И болката прощална...
Дъждът отронва нашите мечти.
Вървим по улицата пуста, кална -
последни крачки ще си с мене ти...
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.