Jan 27, 2012, 12:38 PM

Годишнина 

  Poetry » Love
887 1 3

от Добрин Петров

Топлиш ми сърцето с доброта,
аз пък дадох своето без страх.
годините отлитат, сякаш на шега,             
но не съжалявам аз за никоя от тях.

Дали това, че гледаме в една посока,
на щастието наше е ключът?
Или в онази древна книга на живота      
пророкът прав е бил, че любовта горчи...

Аз ли тебе срещнах, ти ли мен...
Не знам... Любов случайността ни подари!
Явно трябвало е всеки да открие
половинката, с която гори...

Години дълги лутах се във мрака, 
със свещ в ръка обходих сто земи,
безспирно търсех теб, почти се бях отказал,
но те намерих – момичето на моите мечти.

По малко сняг в косите и на двамата,
очите леко са поуморени, ставите болят...
Но крачим заедно, ръцете здраво хванали - 
един на друг опора сме на този свят.

© Добрин Петров Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??